ПРЪДНЯТА

Публикувано на : 21.01.2014 в 8:32ч. | от : genek | в : БЕЛЕЖКИ ЕЙ ТАКА

2

 

Отивам си на работа. Тихо, кротко…

Минавам покрай Младежкия дом. Пред него площадка, на нея няколко пейки, обикновено там се събират пенсионери и ученици от близкото школо.

Зима е, но слънцето се усмихва като мръзнещ китаец – през зъби.

На пейките – няколко човека. Две баби, дядо, две момичета, някакъв мъж с куче…

Изведнъж започва скандал. Нашенски – директно с артобстрел и втурване в атака…

Спирам, защото пенсионерът направо скача да бие момичетата. Те – някъде на 15 – 16 години, също се юрват в ръкопашна схватка. Бабите ги задържат, аз тегля дядото, мъжът с кучето дотичва и се чуди него ли да успокоява – че се разлая бясно, или сплетените – че лаят им минава във фалцет…

Какво става, бе хора…

А станало…

Ама как да ви разкажа?

Някак си неудобно е… Макар че… Човешки работи…

Пък и неудобно е само да обуваш панталони през главата /опитайте!/…

Хора сме, живи организми, биологически процеси текат в телата ни…

С две думи – както седял, дядото пръднал…

Ами…

Не коментирам!

Пък едното момиче казало: „Ей, дъртия, какво пърдиш – сега ще се и насереш…”

И…

Ясно…

То, че дядото… Ама години…Физиология…

Но и онова…

СЕди си там /с ударение на Е-то/, пафкай фаса, играй си със здравето си… И не давай поучения на хора, които заслужават уважение дори само заради възрастта си… /Не познавам ни бабите, ни дядото, ни девойчетата/…

А станал скандал…

Защо ви разказвам… Не е заради пръднята – глупости, и по-гадни неща се случват наоколо ни…

Заради думите на стареца. Побеснял, той направо крещеше /предавам почти дословно/: „Ма кво като съм пръднал, ма… От гъза си съм пръднал. Знам, че мирише… Па ти като си размирисала с тия цигари, дето от устата си пускаш пръдни – реквам ли ти нещо, а? …”

Натам не е много за разказване. Стар човек, ама му избила шайбата…

Момичетата заминаха – псувайки като магистралки с поне десет години стаж, бабите зауспокояваха пенсионера, човекът с кучето побърза да изчезне, тръгнах и аз. Само това ми оставаше – старците да ме хванат за слушател…

Обаче… Абе, много точно каза човекът… Макар и грозно…

Но то истината винаги е грозна…

Става красива, когато се гримира…

И вече не е истина…

 

Коментари (2)

Има си техники как да изпуснеш газовете по терлици. С миризмата е малко по-трудно…
А, възпитаните хора казват в подобни случаи „Наздраве!“ :)

Абе, аз не бях в самия епицентър на събитията, пристигнах, когато се развихряше войната между пръднята и никотиновата смрад…

Напиши мнение