ГОВОРИМ СИ

Публикувано на : 19.06.2017 в 7:19ч. | от : genek | в : Бележки - ей така

2

 

 

Говорим си по телефона с един приятел. Софиянец. Но все още нормален…

И ми разправя. Провалил някакво „проучване“ на социолъжци в тяхната фирма. Където, тъкмо си работели, ги извикал шефът и наредил да отделят десет минути и попълнят някакви формуляри с въпроси. Те, разбира се, се зарадвали, излезли пред близкото барче, запалили по цигара и почнали да пишат бързичко, преценявайки времето по движението на огънчето…

А моят приятел по едно време спрял и казал: „Аз няма да лъжа…“ Учудил се шефът, който заедно с тях пишел, „Как така? Къде трябва да се лъже?“…

„Ми, ей го“ – казал приятелят и посочил въпрос: „Кога за последно ви увеличиха заплатата?“. „Че то е лесно – казал шефът – Тая година нали на всички в службата увеличиха заплатите? Имаше и постановление“…

Нашият го погледнал. „Да, с 12 лева… Това увеличение ли е? А, като го напиша, като напишат и колегите – ще излезе, че има масово увеличение на доходите, макар всъщност да е просто незабележимо. Но ще се отчете, ще се хвалят, ще гърмят, ще ни напомнят какво добро са ни направили…“

И върнал формуляра. Което направили и други. Включително шефът, който явно се сетил каква вербална далавера се суче…

А преди месец провалил друго проучване. Тоя път у дома му дошла някаква. И го разпитвала – колко работи, кога си почива… Той честно казал, че не е ходил на почивка отдавна – няма време. „Ама как – попитала оная – И на село ли не ходите?“. А ръката й вече спряла до „селски туризъм“ в бланката. Щото, нали, софиянци са си хора селяни. Е, имало някога в града 10 000 души, от които 9 999 турци и цигани. Плюс един бай Иван, викали му Циганина. Ама от тогава столичани са станали маса хора… Все от селата със столично лустро отгоре…

Той казал: „Ходя. И работя – градината… Два дена се скъсвам от работа, щото иначе трябва хем фалшиви зеленчуци и плодове да набивам, хем скъпо да плащам за найлона им“…

И тя махнала химикалката от формуляра…

Та затова не живеем добре – провалят разни хора цветната картинка на щастието с реалистичното си виждане…

 

Коментари (2)

Вчера ми звънят от Мтел и едно сладко гласче пак ми прави прочуване.
- Вие, пита гласчето… нали сте предплатена услуга.
- Да, казвам аз.
- Вие, пита гласчето, с колко лева зареждане Прима картата?.
- С 6 лв. средно месечно – отговарям аз.
След още 100 въпроса с кого говора, колко говоря, как държа телефона, докато едната ръка го държи, другата ръка какво прави и т.н. и т.н. Гласчето казва- предлагам Ви за да сте по гъвкав /каквото и да означава това/, преминете на двугодишен договор за 8 лв. на месец.

Та, ето това е да си гъвкав и добра оферта.

Ще го пусна при бележките…

Напиши мнение