ДРАСНЕТЕ ПО ГЛАНЦА НА ПРОПАГАНДАТА

Публикувано на : 31.07.2017 в 7:02ч. | от : genek | в : Медии

0

 

С големи снимки и гръмки слова, напълно в духа на патетиката на социалистическия реализъм ни информираха, че увеличават броя на българските войници за Афганистан.

За теляци нищо не се каза.

И веднага медиите започнаха да изливат нови потоци възхвала на българския воин.

Да, българският войник е бил велик.

Та дори по наше време, когато действително измокрени, гладни, уморени щурмувахме на полигоните. Защото знаехме – бяха ни казали – така трябва.

Сега вече има друга армия. На наемна основа.

Което ме кара да се чудя – а защо се обиждат войници и офицери, когато ги определят като наемници?

В пазарната икономика всички сме такива – даваме под наем труда си.

Да, ще кажете – ама те залагат живота си, леят кръвта си…

Момент! За какво?

Да напомним Конституцията, а?

Член 59 – алинея 1: Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

На Отечеството!

Не на някакви чужди интереси в далечна страна, а на Отечеството.

Отделен въпрос е дали понятията Отечество и държава са идентични.

И дали интересите на държавата /на управляващи, чиновници, политици/ са интереси на Отечеството, на народа, на данъкоплатците.

Та въпросите са ясни.

За коя кауза се бият и умират нашите далеч от родината?

В чия полза?

Хайде да не се лъжем. И свалим гланца на пропагандата.

Самите войници не можем да упрекнем. Не от добро са се понесли да рискуват своя и чужди животи.

Гурбет! Един отива да заработва с труд, друг с кражби, трети с оръжие.

Но дали и трите начина са славни и почтени?

И доколко е справедливо с пари от данъците ни да се обучават гурбетчии, които да служат не на държавата или народа, а някому – като верни пазачи на интересите му?

Да, както казват познавачи, дебелите задници от ГЩ са поставили в Закона за отбраната и въоръжените сили изискване, че офицер, не ходил поне два пъти на „мисии”, няма полет по ранговете.

За самите лампазлии това, разбира се, не важи. Така че – всякаквите перверзни агитации по медиите за героизма, демократичните ценности и дълг към „новоосвободените народи” си остават за сметка на приемащите ги на сериозно тъпанари.

Е, цинично откровено казано – нашата армия /”армия”/ е просто школа за обучение и продажба на наемници.

Хората там са направили избора си. По какви причини – можем да ги разберем.

Но не ги оправдавам. Защото другите също не сме цъфнали и вързали, обаче сме намерили различен начин на препитание.

И нека всеки отговаря пред съвестта си. Негов проблем.

Нашият е – не ни заливайте с искания за съчувствие, съпричастност и възхвала на наемническия труд в името на далечни, чужди ни интереси.

Нямаме вече нито възможности, нито желания!

И агитацията не действа – социалистическият патетизъм отдавна е изстинал в нас.

Народът го е казал: кой каквото прави – на себе си го прави.

 

 

Напиши мнение